Λίστα αντικειμένων
Природните условия в нашия район са благоприятни за развитие на овощарството. Преди 30 – 40 г. са заемали достойно място в селскостопанското производство, но поради миграцията към градовете насажденията са изоставени и унищожени.
В региона има изградена сравнително добра инфраструктура. На 20 км стопанството ми е от магистрала Тракия, а до градовете Нова Загора, Сливен, Ямбол и Стара Загора разстоянието е от 20 до 50 км. Това е мотивът да възродим един стар отрасъл, който да произвежда вкусни, български био плодове. Възпитава се и здравословен начин на живот, утвърждава се и био производството. Планираме и изграждането на цех за преработка и пакетиране на плодовете, за да добавят допълнителна стойност на суровината, да удължат срока им на консумация и така по-лесно може да се достигне до международните пазари, където и други националности ще консумират и обикнат нашите плодове с несравним вкус. Това ще бъде и безплатна реклама за България. Разкриваме нови работни места. Запазваме селото. Съхраняваме традициите. Интегрираме ромите в работата, бита и традициите.
- Защо е иновативна?
Моята практика ,, СЪЗДАВАНЕ И ОТГЛЕЖДАНЕ НА ИНТЕНЗИВНО БИО ГРАДИНА ОТ СИНИ СЛИВИ” е устойчива и иновативна.Тя се състои от два аспекта – технология на засаждане и отглеждане и правилно подбран сорт.
Дълго време правихме проучвания, наблюдения, срещи и анализи на почви и информация. Обучавахме се 150 часа в областта на овощарството, няколко пъти посетихме млада подобна градина докато изберем вида и сорта на синята слива и накрая решихме тя да бъде - сорт ,,Йо-йо”. Той е интродуциран сорт от ново поколение – първият в света устойчив на най-опасната сливова болест – шарката.
Първата градина от сини сливи сорт ,,Йойо” засадихме на 30.11.2015 г., на площ от 18,1 ха, а втората на 22.12.2016 г. на площ от 2,2 ха и вече са плододаващи и то със задоволителни добиви.
Прилаганата от нас технология на засаждане и отглеждане е инонативна, различна от традиционната, където младите дръвчета се поставяха в дълбоки ямки /дупки/ и това води до развиване на коренова система на голяма дълбочина, която използва хранителните вещества за развиване на мощно стебло, което започва плододаване на 4-та година и то с не голям добив. По този начин се увеличават разходите и има бавна развръщаемост на инвестицията. На голямото дърво трудно се обират плодовете, нарушава се качеството им, защото в повечето случаи те се събарят и после отиват за пул или ракия. По традиционната технология в 1 дка се засаждат 40 – 45 дръвчета и остава много неизползвана земя.
Иновативната технология, която аз прилагам игнорира всички тези недостатъци.
Засаждането се прави на дълбока вада, а не на ямки. По плиткото засаждане дава възможност на младите дръвчета да развиват хоризонталните си корени, а не централния корен в дълбочина. По този начин овошките използват хранителните вещества в горния почвен слой и те отиват за залагане на плодни пъпки и плодове, а не за нарастване на клони. Височината на дърветата е максимум 2,5 м, което позволява всички плодове за се берат без помощни стълби, защото клоните са разположени по-ниско и увисват от многото плод. Разстоянията на засаждане са 4,7 м на 2,8 м, което осигурява 85 дръвчета на дка, което е с 40 - 45 дръвчета повече от традиционно използвания метод. Това води до увеличаване на добива и пълноценно използване на почвата.
Нашата технология е иновативна най-вече с прилагането на специфична, нетрадиционна лятна резитба и формиране на короната. Още в най-млада възраст, на част от летораслите, се насочва разположението им така, че те да образуват тъп ъгъл със ствола. Това им осигурява стабилност от счупване при претоварване с плодове или от силни ветрове. По този начин клоните се насочват в правилната посока, така, че с нарастването и с годините да се оформи вид формировка – непрекъсната стена. Вече започнахме и изграждането на подпорната конструкция за придържане на натоварените клони от многото плод, която на втория етап ще стане и градозащитна, с поставянето на мрежи. При този интензивен метод и с правилния сорт сливи още при първата година се получават и първите плодове, които са от няколко броя до 1-2 кг от дръвче. През втората година на вегитация добива е около 500 кг от декар, толкова колкото е средния добив от сливи по традиционната технология по данни на МЗХГ, отдел Агростатистика. През третата вегитация, в която навлезе първата ни градина, очаквания добив е 1,5 тона от дка, а догодина 4 тона. Преди 15 дни обрахме сливите от 1 дка, когато бяха и доста руйни и добива бе 1 250 кг/дка. Сертифициращата ни организация ,,Балкан биосерт” не очакваше такива добиви и затова ни издаде сертификат за прогнозни количества от 16 т и сега след беритбата ще ни издаде нов с реалните количества.
- Защо е иновативна?
Посочените нетрадиционни, но високо ефективни методи осигуряват ускорено формиране на короните на дърветата, масово ранно залагане на плодни пъпки и цветове, което може да се види и от представените снимки в началото на третата вегитация, направени на 09.04.2018 г., и на 15.08.2018 г. Вкусните плодове, които са за многостранна употреба, са резултат на иновацията, на любовта и грижите, които организирамее и полагам и на постоянната ни връзка с професорите на Аграрен университет – Пловдив
В региона има изградена сравнително добра инфраструктура. На 20 км стопанството ми е от магистрала Тракия, а до градовете Нова Загора, Сливен, Ямбол и Стара Загора разстоянието е от 20 до 50 км. Това е мотивът да възродим един стар отрасъл, който да произвежда вкусни, български био плодове. Възпитава се и здравословен начин на живот, утвърждава се и био производството. Планираме и изграждането на цех за преработка и пакетиране на плодовете, за да добавят допълнителна стойност на суровината, да удължат срока им на консумация и така по-лесно може да се достигне до международните пазари, където и други националности ще консумират и обикнат нашите плодове с несравним вкус. Това ще бъде и безплатна реклама за България. Разкриваме нови работни места. Запазваме селото. Съхраняваме традициите. Интегрираме ромите в работата, бита и традициите.
- Защо е иновативна?
Моята практика ,, СЪЗДАВАНЕ И ОТГЛЕЖДАНЕ НА ИНТЕНЗИВНО БИО ГРАДИНА ОТ СИНИ СЛИВИ” е устойчива и иновативна.Тя се състои от два аспекта – технология на засаждане и отглеждане и правилно подбран сорт.
Дълго време правихме проучвания, наблюдения, срещи и анализи на почви и информация. Обучавахме се 150 часа в областта на овощарството, няколко пъти посетихме млада подобна градина докато изберем вида и сорта на синята слива и накрая решихме тя да бъде - сорт ,,Йо-йо”. Той е интродуциран сорт от ново поколение – първият в света устойчив на най-опасната сливова болест – шарката.
Първата градина от сини сливи сорт ,,Йойо” засадихме на 30.11.2015 г., на площ от 18,1 ха, а втората на 22.12.2016 г. на площ от 2,2 ха и вече са плододаващи и то със задоволителни добиви.
Прилаганата от нас технология на засаждане и отглеждане е инонативна, различна от традиционната, където младите дръвчета се поставяха в дълбоки ямки /дупки/ и това води до развиване на коренова система на голяма дълбочина, която използва хранителните вещества за развиване на мощно стебло, което започва плододаване на 4-та година и то с не голям добив. По този начин се увеличават разходите и има бавна развръщаемост на инвестицията. На голямото дърво трудно се обират плодовете, нарушава се качеството им, защото в повечето случаи те се събарят и после отиват за пул или ракия. По традиционната технология в 1 дка се засаждат 40 – 45 дръвчета и остава много неизползвана земя.
Иновативната технология, която аз прилагам игнорира всички тези недостатъци.
Засаждането се прави на дълбока вада, а не на ямки. По плиткото засаждане дава възможност на младите дръвчета да развиват хоризонталните си корени, а не централния корен в дълбочина. По този начин овошките използват хранителните вещества в горния почвен слой и те отиват за залагане на плодни пъпки и плодове, а не за нарастване на клони. Височината на дърветата е максимум 2,5 м, което позволява всички плодове за се берат без помощни стълби, защото клоните са разположени по-ниско и увисват от многото плод. Разстоянията на засаждане са 4,7 м на 2,8 м, което осигурява 85 дръвчета на дка, което е с 40 - 45 дръвчета повече от традиционно използвания метод. Това води до увеличаване на добива и пълноценно използване на почвата.
Нашата технология е иновативна най-вече с прилагането на специфична, нетрадиционна лятна резитба и формиране на короната. Още в най-млада възраст, на част от летораслите, се насочва разположението им така, че те да образуват тъп ъгъл със ствола. Това им осигурява стабилност от счупване при претоварване с плодове или от силни ветрове. По този начин клоните се насочват в правилната посока, така, че с нарастването и с годините да се оформи вид формировка – непрекъсната стена. Вече започнахме и изграждането на подпорната конструкция за придържане на натоварените клони от многото плод, която на втория етап ще стане и градозащитна, с поставянето на мрежи. При този интензивен метод и с правилния сорт сливи още при първата година се получават и първите плодове, които са от няколко броя до 1-2 кг от дръвче. През втората година на вегитация добива е около 500 кг от декар, толкова колкото е средния добив от сливи по традиционната технология по данни на МЗХГ, отдел Агростатистика. През третата вегитация, в която навлезе първата ни градина, очаквания добив е 1,5 тона от дка, а догодина 4 тона. Преди 15 дни обрахме сливите от 1 дка, когато бяха и доста руйни и добива бе 1 250 кг/дка. Сертифициращата ни организация ,,Балкан биосерт” не очакваше такива добиви и затова ни издаде сертификат за прогнозни количества от 16 т и сега след беритбата ще ни издаде нов с реалните количества.
- Защо е иновативна?
Посочените нетрадиционни, но високо ефективни методи осигуряват ускорено формиране на короните на дърветата, масово ранно залагане на плодни пъпки и цветове, което може да се види и от представените снимки в началото на третата вегитация, направени на 09.04.2018 г., и на 15.08.2018 г. Вкусните плодове, които са за многостранна употреба, са резултат на иновацията, на любовта и грижите, които организирамее и полагам и на постоянната ни връзка с професорите на Аграрен университет – Пловдив
